Правила и ограничения при изплащането на командировъчни

Командироването на работници и служители извън тяхното обичайно работно място е честа и необходима практика за предприятията и учрежденията, но е предмет на строги правила и ограничения съгласно българското трудово законодателство. Работодателите трябва да спазват определени правила, за да гарантират законността на своите действия и да защитят правата на работниците и служителите.
Според българското трудово законодателство работодателят има право да командирова работника или служителя извън неговото обичайно работно място за изпълнение на трудовите му задължения за период до 30 календарни дни без прекъсване. Това означава, че работникът може да бъде прехвърлен на друго място за работа за кратки периоди, без да е необходимо писмено съгласие от негова страна.
Въпреки това, ако периодът на командировка е по-дълъг от 30 календарни дни, работодателят трябва да получи писмено съгласие от работника или служителя. Този документ трябва да бъде ясен и специфичен относно периода на командировката, условията за връщане към обичайното работно място, както и всякакви други съществени условия.
Командировките се извършват на основание на писмена заповед на работодателя. Тази заповед трябва да бъде представена на работника или служителя преди началото на командировката и трябва да съдържа ясни инструкции относно периода, целта и условията на командировката.
В закона е предвидено, че в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право, и др.
Когато командированият работник/ служител остава да нощува в мястото на командировката, му се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера, т.е. 20 лв.
Тази разпоредба на закона се прилага в случаите, когато работникът или служителят поради характера на работата (задачата), която изпълнява, не се налага да използва цялото работно време, а само част от него, поради което в тези случаи не се налага да нощува, или в последния ден на командировката, когато лицето се завръща в мястото си на работа.
Командировъчните пари са за всички дни от командировката, включително и почивните и празничните дни, ако те са включени в периода на командировката със заповедта за командировка.
Посочените в закона суми за командировъчни пари са минималните, което означава, че работодателят може да заплати и по-висока сума на работниците и служителите.
Справка: чл. 121, ал.1, ал.2 от Кодекса на труда, чл. 8, чл. 9, an. 1,19,ал. 1, ал.2 от Наредбата за командировките в страната.