Най-после лични осигуровки в държавния сектор

Държавните служители, полиция, армия, съдебна система да започнат сами да плащат част от осигуровките си, подобно на всички останали работещи. Идеята изскача периодично през годините, особено когато има нужда от бюджетни съкращения. Но досега никой управляващ не е пристъпил към подобна промяна.
Донякъде изненадващо, подобна крачка се готви да направи кабинетът „Радев". Идеята е да се въведат лични осигуровки за съдебната власт и държавните служители още от 1 август тази година, стана ясно от писмо с указания на вицепремиера Гълъб Донев, разпратено до министрите за подготовката на бюджет 2026. „Капитал" потвърди съдържанието му през свои източници. Самият Донев косвено потвърди, че се мисли в тази посока, като заяви, че се работи по вариант, „с който да постигнем равнопоставеност, без да отнемаме права и без да намаляваме доходи. Това е социална справедливост в действие".
Идеята е заложена в проекта за бюджет 2026 на финансовото министерство. Тя предвижда от 1 август 2026 г. осигуровките да се разпределят в съотношение 80% за работодателя и 20% за служителя, а от 1 януари 2027 г. съотношението ще бъде изравнено с това за останалите работещи—60% за работодателя и 40% за служителя. Предвижда се подобен механизъм да бъде разработен и за полицаите, военните и останалите служители, заети по специални закони, стана ясно още от думите на Донев в сряда. Това вероятно включва и служби като ДАНС и ДАР.
Кого ще засегне
Промяната с осигуровките би обхванала около 61 хиляди души—това са държавни служители и заети по Закона за съдебната власт, показват данни на НОИ. Средното им брутно възнаграждение към момента е 1965 евро, а нетното—1768 евро.
Остават около 70 хил. заети по Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили. По данни на НОИ тяхното брутно възнаграждение е 2033 евро, а средната нетна месечна сума, която получават, е 1830 евро. Те обаче са по-тежка категория труд и държавата внася за тях много по-високи осигуровки, които в някои случаи надхвърлят 60% от осигурителния доход.
В момента в частния сектор осигурителната тежест се разпределя в съотношение 60:40 съответно между работодателя и служителя. От 1999 г. насам държавните служители не плащат осигуровки, вместо това те се внасят в осигурителните фондове директно от централния бюджет. Но по закон те имат и редица други ограничения—не могат да работят на второ работно място, не могат да имат собствена фирма, нямат право на „клас прослужено време", имат ограничения, свързани с правото на протест, и т.н.
Подобна реформа има логика, предвид това че през последните години възнагражденията в публичния сектор системно изпреварват тези в частния, с което изкривяват пазара на труда. Въпреки това е спорно какъв ще бъде ефектът за бюджета, особено ако отмяната на привилегията бъде компенсирана с увеличаване на заплатите, за да няма реално намаление на разполагаемия доход.
Има и друг ефект—вкарването на личните осигуровки в заплатите на заетите в държавния сектор ще доведе до ръст на средния осигурителен доход в страната, към който пък са вързани редица други плащания, включително пенсиите. Всяка година те се индексират с процент, равен на 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Така в крайна сметка общият ефект върху бюджета може да се окаже дори отрицателен.
Много ugeu
През годините бизнесът неведнъж призовава за подобна реформа, а от сегашната опозиция в лицето на „Демократична България" също за пореден път има внесено предложение в парламента. То предвижда промяната да се случи постепенно, на стъпки в рамките на 6 години, като по този начин нетните възнаграждения, които държавните служители получават, да не бъдат намалени изведнъж. Идеята е още от тази година те да започнат да внасят 2% от общите си осигуровки, 5% догодина и плюс 7% всяка следваща, докато разпределението не достигне 60:40, каквото е в частния сектор, без да бъдат компенсирани с по-високи заплати.
На заседание на тристранка през седмицата социалният министър Наталия Ефремова заяви, че не приема поправките, защото законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите й той не дава сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.
Наскоро от КРИБ също вкараха темата в общественото внимание, като призоваха държавните служители да започнат сами да плащат „личната" част от осигуровките си. Една от препоръките на Фискалния съвет за оптимизация на бюджет 2026 беше държавните служители на служебно правоотношение и полицаите да плащат същите осигуровки като останалите работещи. IK
***
Нова формула за минималната заплата от следващата година
Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната ще представят управляващите, стана ясно от изказване на премиера Румен Радев. В момента тя е 620.20 евро и не се предвижда да се промени до края на годината. Радев опроверга неофициална информация в медиите, че минималната заплата ще бъде замразена на сегашното ниво през следващите две години. По думите му новата формула ще бъде готова още през август и ще бъде съобразена с изискванията на европейската директива за адекватни минимални заплати. Новият механизъм ще включва по-голяма гъвкавост, като ще се вземат предвид икономически показатели като инфлация и производителност. Освен това се предвижда и по-силна роля на колективното договаряне между социалните партньори.
В момента по закон размерът на минималната работна заплата се определя от Министерския съвет веднъж годишно (до 1 септември на текущата година), като според Кодекса на труда тя трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за период от 12 месеца по данни на НСИ. Проблемът на тази формула е, че повишението на минималната заплата обикновено води до ръст на средната, а той от своя страна автоматично вдига минималната. Според официалната статистика близо 600 хил. души работят на минимума на пълно работно време.
Паралелно с това управляващите планират да вдигнат максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август тази година. Това би било повишение от 2111 евро, колкото е 8 момента, и ще засегне около 100-150 хил. души.