Докато ЕС е зает да регулира цифровите пазари, изостава с иновациите

Проф. Меелис Китсинг, ректор на Естонското бизнес училище
Макар малка по население (едва 1.3 млн. души), Естония има една от най-иновативните икономики 8 ЕС. След промените през 1991 г. страната бързо преминава от селскостопанска икономика към изграждане на ключова инфраструктура, плоски данъци За привличане на чуждестранни инвестиции и бърз растеж. Системата за електронно управление работи успешно от десетилетия, гражданите имат едно от най-високите нива на цифрови умения, а гласуването е изцяло онлайн.
Според проф. Меелис Китсинг, автор на книгата „Политическата икономия на цифровите екосистеми" (Routledge 2021) и ректор на Естонското бизнес училище, успехът се дължи на фактори като свежия финансов ресурс, човешкия капитал и бизнес мрежите, които естонците са изградили. Естонското бизнес училище е единственото частно висше учебно заведение в страната, което инвестира и в частни компании и стартъпи. Негови възпитаници са някои от създателите на еднорози в Естония - например Bolt и други. Преди това Китсинг е работил като ръководител на изследванията в Foresight Center, мозъчен тръст към естонския парламент, бил е съветник в стратегическия отдел на естонската правителствена служба и ръководител на икономическия анализ 6 естонското Министерство на икономиката.
Защо Естония преди години избра да се фокусира върху цифровизацията и каква роля има образованието в този процес?
В Естония поставихме като приоритет цифровото управление още през 90-те години—както в правителството, така и в частния сектор. Тогава бяхме относително бедна страна и трябваше да бъдем много по-ефективни при използването на нашите ресурси.
Например, вместо да се наемат много хора, които да обработват данъчните декларации, ние използвахме цифрови инструменти. Нашите граждани можеха да подават тези декларации онлайн още от 2000 г. И още много подобни възможности. Беше дълъг процес, а образованието имаше важна роля в него.
За това помогнаха и различни правителствени инициативи за обучение, например Tiger Leap, но също така частният сектор, особено водещите банки поведоха собствени обучения и кампании, за да помогнат на хората да се чувстват по-комфортно с новите технологии и да създадат доверие в тях. В този смисъл бих нарекъл сътрудничеството към цифрова трансформация публично-частно партньорство.
Какви са целите на Естонското бизнес училище?
Училището е основано преди 35 години—през 1988 п, от естонци, американци и канадци. Първоначално бяхме по-скоро център за обучение на ръководни кадри, предлагайки знания и опит и в Северна Америка. Постепенно обаче прераснахме в университет. Към момента имаме и докторска програма и се занимаваме и с наука.
Нашата стратегия набляга на цифровизацията, а също и устойчивостта. Странично развиваме дейности, свързани с рисков капитал. В нашата сграда на последния етаж имаме акселератори. Един от тях е Startup wise guys. В скорошната класация на Financial Times той бе класиран на 18-о място в Европа и първи в балтийските и скандинавските страни. Имаме и друг акселератор, свързан с чисти технологии.
Направихме и инвестиции директно в някои стартиращи компании, като Ready Player Ме, която е компания от метавселената с централа в Ню Йорк. Инвестирали сме и в няколко компании за образователни технологии.
Тези инвестиции ни помагат да предложим и по-практически насочено образование. То е необходимо в средата, в която се развиваме. Ние сме единственият частен университет в Естония. В пряка конкуренция сме с всички останали държавни учебни заведения, трябва да намерим начин да бъдем различни и предприемаческият фокус е много важен за нас. Как се създават предприемачи? Има ли роля държавата за това и кои са другите фактори?
Има много дискусии дали човек се научава или се ражда предприемач. В академичните изследвания се срещат много силни аргументи, че всъщност става въпрос за възпитанието. В тази връзка и образованието, ученето са важни, за да станете предприемач.
Ние се фокусираме върху социалните науки в широк смисъл, но се интересуваме предимно от практичното приложение на тези предмети. Предоставяме различен мироглед и друго много важно—бизнес мрежа. По-конкретно—ако погледнете нашите възпитаници, в Естония имаме най-много еднорози на глава от населението (общо 10 на брой) и някои от нашите студенти са сред основателите.
Държавата има роля. Както споменах, Естония извърши много доста радикални реформи в началото на 90-те години, които направиха средата благоприятна за бизнес. Още през 90-те години имахме стартиращи компании, които бяха дигитализирани. Успяхме да се отърсим изцяло от съветската система и да започнем отначало, за разлика от други държави в Централна Източна Европа, където усилията за промяна не бяха достатъчни.
Естония също имаше и малко късмет. Един от първите появили се еднорози беше Skype, основан от трима естонци и един швед в Талин. По-късно, през 2004 г., те продадоха бизнеса си на eBay, а след това Skype бе купен от Microsoft през 2008 г. за 8.5 млрд. евро. Това беше първият еднорог и Skype наистина успя да убеди хората тук, че макар далеч от Силиконовата долина, нещата могат да се случват и по нашите земи. В този смисъл личният пример помогна значително.
Основателите на Skype, които получиха доста пари за продукта си, създадоха свой собствен инвестиционен фонд, наречен Ambient Sound Investment (ASI), и започнаха да подкрепят много естонски стартиращи компании не само в Естония, но и извън нея. Така че свежият финансов ресурс, човешкият капитал и бизнес мрежите от успели предприемачи помогнаха за средата.
По-конкретно единият от двамата братя основатели на друг еднорог—Bolt, в момента е възпитаник на Естонското бизнес училище, това е Мартин Уилиг. Той всъщност работеше в Skype. Единият от основателите на Waze
също навремето бе служител в Skype—това са ценни контакти.
И така, мисля, че това наистина ни помогна да имаме тази екосистема от доста успешни стартиращи компании и че много от тях също са станали еднорози с течение на времето.
ЕС подкрепя или по-скоро пречи на една силна и конкурентна цифрова бизнес среда?
Предизвикателството пред Европа несъмнено е, че нейните еднорози са доста малки. Ако погледнете първите десет компании по пазарна капитализация, там няма европейски. Преди 20 години още имаше европейски компании, които бяха лидери—като Ericsson или Nokia. И бяха на върха на света, но днес ситуацията е различна.
В Европа трябва да създадем истински интегриран цифров единен пазар. В САЩ имат един голям пазар, въпреки че по население ЕС ги превъзхожда—просто трябва да използваме напълно потенциала си.
По отношение на цифровите услуги, цифровите пазари, изкуствения интелект ЕС стига прекалено далеч с регулирането. Има една поговорка, че Америка прави иновации, Китай подражава, а Европа регулира.
В книгата на Арно Брадфорд „Брюкселският ефект" се говори, че имаме толкова голям европейски пазар, задаваме нови регулаторни стандарти и всеки в света трябва да ги следва. Но докато сме заети да регулираме, да предпазим хората от всички лоши ефекти, не успяваме да правим иновации. И аз съм малко загрижен за този аргумент.
Ето конкретен пример, в закона за изкуствения интелект, който европарламентът прие, основно се фокусираме върху използването на изкуствен интелект. Това, което пропускаме обаче, са основополагащите модели на AI, като ChatGPT или OpenAI и т.н. Така ЕС прави живота по-труден и по-скъп за по-малките и средните компании. Защото „големите момчета" като Microsoft или Google могат да се справят с регулаторните трудности, имат ресурсите. Докато по-малките стартиращи компании могат да бъдат смазани от регулаторната тежест.
Но технологичните цикли винаги са по-бързи от регулаторните. Докато ЕС реши, че някой трябва да плати санкции, междувременно технологията е напреднала и ситуацията е различна.
Интервюто взе Моника Върбанова