Следващият трилионен бизнес в енергетиката ще бъдат мрежите

Александър Захариев, директор „Стратегическо развитие" в SUNOTEC Сделката с Blackstone беше структурирана като увеличение на капитала. Правилно ли е да я четем като инвестиция в следващата фаза на растеж HaSUNOTEC?
Точно така. Това е капитал, който не се изтегля от компанията, а остава в нея, за да бъде инвестиран в следващата фаза на растеж.
В момента развиваме две основни вертикали. Първата обхваща всички услуги и продукти около дизайна, изграждането и обслужването на соларни паркове и батерии. Това е изключително бързо растящ бизнес и очакваме тази година приходите в него да надхвърлят 1 млрд. евро.
Към момента сме лидери в Европа с около 10% пазарен дял при изграждането на utility-scale соларни паркове и между 15 и 16% при utility-scale батериите.
Втората вертикала е свързана с инвестиции в собствени енергийни активи - standalone батерии и колокирани соларни проекти с батерии в няколко държави. Това вече е много по-капиталоемък бизнес. Имаме проекти за по 200-300 млн. евро всеки.
Досега финансирахме тези проекти чрез комбинация от проектно финансиране и собствен капитал. С разрастването на инвестиционната ни програма обаче става все по-трудно да отделяме необходимия ресурс от основния бизнес.
Именно затова партньорството с Blackstone е толкова важно за нас. То ни дава необходимия капитал, за да реализираме амбициозната си инвестиционна програма през следващите пет години.
Какво според вас привлече интереса на Blackstone точно в този момент?
Първият фактор безспорно е секторът. В момента енергетиката е сред най-атрактивните инвестиционни теми в глобален мащаб.
Blackstone имат изключително силен фокус върху енергийната инфраструктура и върху всичко, свързано с енергийния преход. Те са и най-големият институционален инвеститор в центрове за данни в света, а връзката между тях и енергията вече е директна.
Инвестират не само във възобновяеми проекти, но и в мрежи, енергийна инфраструктура и платформи за развитие на енергийни активи. В този контекст нашият сектор беше естествено привлекателен за тях.
Според мен обаче ключовият фактор беше и самият ни бизнес модел.
Ние почти не използваме подизпълнители и имаме способността да изпълняваме вътрешно почти всички компоненти на подобни сложни проекти. Това ни дава по-висока ефективност, по-добър контрол върху качеството и сроковете и съответно по-добра рентабилност.
След като се запознаха по-задълбочено с плановете ни за развитие на собствено портфолио от енергийни активи, интересът им стана още по-сериозен. Те видяха естествената синергия между двете ни вертикали. Едната страна дава стабилност и оперативен капацитет, а другата - възможност за дългосрочен растеж.
Разбира се, много важен фактор беше и екипът. Те трябва да имат увереност, че екипът може да управлява подобен мащаб на растеж и да използва капитала по правилния начин.
Аз имам над 20 години опит в М&Аи сравнително рядко съм виждал толкова добра химия между два екипа, каквато се получи в този процес.
Това беше важно не само за тях, но и за нас. В крайна сметка и ние избирахме с кого да партнираме. Въпреки интереса от други фондове усещането, че имаме сходна визия за развитието на компанията, беше много силен фактор в решението ни да изберем именно Blackstone.
Какво се променя вътре в компанията след влизането на такъв инвеститор?
Това е стратегическо партньорство. Ролята на подобен инвеститор не е само да осигури капитал. Той помага с достъп до нови пазари, банки, партньори и бизнес възможности. Променя се и начинът, по който компанията се структурира и управлява. Въвеждат се по-високи стандарти за отчетност, финансов контрол и корпоративно управление, така че организацията да бъде максимално прозрачна, предвидима и устойчива в дългосрочен план.
Другият важен елемент е управлението на риска, процеси за съответствие с регулациите, защита на данните и всички стандарти, които глобалните инвеститори очакват.
Къде виждате най-големия потенциал За растеж в сектора?
В мрежите. Това е следващата голяма тема за Европа и според мен следващият трилионен пазар в енергетиката.
В момента проектите стават все по-големи. Средният ни проект вече е около 100 MW, а батериите често са между 100 и 600 MWh. Подобни мощности почти винаги изискват нови подстанции и сериозна инфраструктура.
Проблемът е, че в Европа в продължение на десетилетия почти не се инвестираше в мрежата.
Енергийната система на континента беше изградена основно след Втората световна война и реално завършена през 80-те години. Оттогава моделът почти не се е променял.
Само че през последните години енергетиката се трансформира изцяло. Производството вече е децентрализирано. Навлизат огромни обеми соларна енергия, батерии, електромобили, центрове за данни и нови индустрии.
В един момент Европа осъзна, че без мащабни инвестиции в мрежата енергийният преход няма как да се случи.
Според мен именно това ще бъде следващата огромна инвестиционна вълна в сектора през следващите десетилетия.
Това вече е съвсем различен бизнес от соларите и батериите. Как се вписва в стратегията ви?
И да, и не. Мрежите са необходимост, независимо дали енергията идва от ВЕИ, ТЕЦ или АЕЦ. Просто новата енергийна система изисква много погъвкава и по-мощна инфраструктура.
За нас това е естествено продължение на бизнеса. Ако клиентът има готов соларен парк, но няма изградена връзка или подстанция, целият проект се забавя. Ако можем да предложим цялото решение - парк, подстанция, връзка към мрежата и инфраструктура - това е огромно предимство.
Именно затова започнахме да инвестираме и в производство на тракери, метални конструкции, трансформатори и бетонни подстанции.
Придобихме завод в Германия и планираме допълнителни инвестиции и в България.
Целта ни е постепенно да затворим максимално цялата верига и да имаме много по-голям контрол върху качеството, сроковете и изпълнението на проектите.
Батериите ли ще определят следващата фаза на енергийния преход?
Според мен да. Доскоро фокусът беше върху изграждането на нови мощности. Днес голямото предизвикателство вече е как системата да управлява огромните обеми възобновяема енергия.
Само за година и половина България премина от първата голяма батерия от 55 MW до очаквани над 8 GWh инсталирани мощности. Това променя изцяло начина, по който работи енергийната система. Соларната и вятърната енергия създават много по-голяма волатилност в производството, а батериите са инструментът, който може да балансира тези колебания.
Батериите вече не са допълнение към системата. Те започват да се превръщат в неин основен балансиращ механизъм.
Има ли риск този бум при батериите да изпревари способността на системата да го управлява? Риск винаги има, но според мен България се движи в правилната посока. Държавата, Министерството на енергетиката и ЕСО свършиха много работа, за да отключат инвестициите в съхранение на енергия и да мобилизират частен капитал. Но това е само началото. Истинското предизвикателство обаче тепърва идва.
Днес вече имаме децентрализирано производство, огромен ръст на соларната енергия и много по-динамичен пазар. Това неизбежно води до волатилност, небаланси и много по-сложно управление на мрежата.
Ако този процес не бъде управляван правилно, може да постави под напрежение целия енергиен преход.
Къде виждате SUNOTEC в следващите години?
Искаме да останем лидер в Европа, но Европа вече започва да става тясна за нас.
Гледаме все по-активно към Африка и Латинска Америка. Там предстоят огромни инвестиции в енергийна инфраструктура и според мен именно там ще се случва голяма част от следващата вълна на растеж в сектора.
Ние искаме да бъдем част от този процес.