Китайско-европейски иновационен център ще бъде създаден в България

Центърът има за цел да се превърне в платформа за сътрудничество между образователни институции, научни организации, индустрията и бизнеса от Китай, България и страните от Югоизточна Европа. Това стана ясно след посещението на българска бизнес делегация в Китай и проведената непосредствено след завръщането им среща в Посолството на КНР в София, по време на която бяха очертани бъдещите насоки на търговското сътрудничество между България и Китай.
Българският депутат от 52-рото народно събрание г-жа Катя Стайкова, директор на клъстера „Тракия икономическа зона" и на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, заедно с колегите си, които бяха в Китай, разговаря с Н. Пр. посланик Дай Цинли. В срещата взеха участие търговският съветник към Посолството на КНР в България г-жа Сун Хуейцин, както и инж. Пламен Панчев, Мартин Панчев и Ирина Белева, генерален консул на България в Шанхай (2011 - 2015), съучредител и старши съветник в Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, икономист, китаист и дипломат. Те споделиха впечатленията си от новите инициативи за развитието на българо-китайските отношения, дискутирани по време на официалната церемония в Шънджън, където бе подписан Меморандум за създаването на Китайско-югоизточноевропейски иновационен център - Sino-SouthEastern European Innovation Center (SEEIC) между Шънджънската политехника (Shenzhen Polytechnic
University - SZPU) и клъстер „Тракия икономическа зона" (КТИЗ). Центърът ще бъде изграден с подкрепата на един от най-престижните университети за приложни науки в Китай и има амбицията да се превърне в платформа за сътрудничество между образователни институции, научни организации, индустрията и бизнеса от Китай, България и страните от Югоизточна Европа.
Меморандумът беше подписан на 9 юни 2026 г. от президента на Shenzhen Polytechnic University Сю Дзянлин, съоснователя и изпълнителен директор на „Тракия икономическа зона" (ТИЗ) и председател на КТИЗ инж. Пламен Панчев и проф. д-р арх. Георги Георгиев (SU, WUNU, ISRD), които ще изпълнява функциите на научен директор на SEEIC.
Първите конкретни инициативи вече са договорени. Те предвиждат двустранен обмен на студенти и преподаватели, както и съвместни проекти в областта на изкуствения интелект, роботиката, електромобилостроенето и автоматизацията. В процеса ще бъдат използвани експертизата и технологичният потенциал на Шънджънската политехника и нейните стратегически партньори, сред които са лидерът в производството на електромобили BYD и телекомуникационният гигант „Хуауей". По време на срещата бе отделено специално внимание на приноса на българския депутат г-жа Катя Стайкова, която постави началото на сътрудничеството между Шънджънската политехника и българските университети преди повече от 12 години.
Пред китайския дипломат бяха представени и идеите за поредица от нови партньорства и инвестиционни перспективи, като един от тях е проектът на ZS Europe - дъщерно дружество на Unison Shanghai Aluminium - продължава динамичното си развитие в ТИЗ. Завършва се вторият производствен завод, а компанията вече доставя произведени в България изделия на Tesla Berlin, Volvo и Volkswagen. Инвестицията има потенциал да достигне 250 млн. евро - най-голямата китайска инвестиция в България. Ръководството на фирмата майка смята, че българската инвестиция се развива най-добре от всички обекти в чужбина.
Посланик Дай Цинли бе запозната и с подписаните по време на визитата няколко стратегически документа, сред които са съвместният проект с Huashuo Gaoke в сферата на зелената енергия и електроинфраструктурата, който предвижда първите инвестиции още през 2026 г. и е важна стъпка към нисковъглеродното бъдеще на ТИЗ. Bosom от Ханджоу - пионер в шприцването на пластмаси - изяви сериозен интерес за влизане в ТИЗ. Компанията обслужва водещи имена в автомобилната индустрия, но и европейски лидери като Schneider Electric - фирмата вече има два завода в ТИЗ. От Bosom коментират и съвместна работа с техния развоен екип от 200 инженери.
След като се запозна с резултатите от бизнес визитата в Китай, Н. Пр. Дай Цинли подчерта необходимостта от откриването на директна въздушна линия между София и Пекин.