Бизнесът зове властта да се откаже от налагане на „справедливи цени"

Да отпадне понятието "справедлива цена" като законова категория, а забраната на „икономически необосновано" увеличение на цените да се преосмисли, така че да не бъде приложима към практически всяко ценово движение.
За това ще настояват работодателските организации, които ще обсъждат в съвета за тристранно сътрудничество промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, с които новата власт иска да овладее ръста на цените. Обсъждането в тристранката се случва, след като промените вече са приети в НС на първо четене.
Премиерът Румен Радев пък ще проведе среща с представители на търговските вериги в Министерския съвет, съобщи правителствената пресслужба.
Двата законопроекта трябва да се разглеждат заедно, защото въвеждат паралелни и частично покриващите се понятия и режими за контрол върху цените и търговското поведение.
В Закона за защита на потребителите се предлага забраната за "икономически необосновано" увеличение на цените, въведена със закона_за еврото, да продължи още една година до август 2027 г. Освен това се въвежда понятието "справедлива цена", която по обясненията на вносителите от „Прогресивна България" няма задължителен характер, а е само ориентир за потребителите. Предвиждат се и ежедневни докладвания на ценова информация от търговците към КЗП до август 2027 г., като в същото време двойно се завишават санкциите на комисията за неспазване на забраната за необосновано повишение на цените.
В Закона за защита на конкуренцията значително се разширява списъкът на забранените нелоялни търговски практики, а също се въвеждат и нови понятия и режими като защита от злоупотреба със "съвместно господстващо положение", забрана за "прекомерно високи цени", "разумна норма на печалба", "обективни икономически причини", както и създаване на централен регистър за проследимост по веригата на доставки.
В резултат от всичко това се създава сложна система от понятия без достатъчна яснота относно съдържанието им и границите между отделните режими,, посочват в свое становище от Българска стопанска камара. Според камарата от подобна усложнена нормативна конструкция не става ясно за бизнеса какво конкретно поведение е разрешено и какво поведение ще бъде санкционирано.
Затова от БСК ще настояват да отпадне понятието "справедлива цена" като законова категория. „При необходимост дърСлед редицата негативни коментари, предизвикани от предложенията на „Прогресивна България" за промени в правилника за работа на парламента, опозицията в лицето на „Демократична България" отговори със свои идеи за промени. Сред предложенията са по-строга проверка на кандидатите за висши длъжности, повече пленарно време за дебат и получаване на своевременна информация за назначения и освобождаване не само на ръководителите на службите за сигурност, но и на техните заместници.
По-конкретно става дума за четири групи предложения. На първо място са предложени редакции, които да гарантират висока степен на независимост, политическа неутралност, професионализъм и интегритет на предлаганите кандидати в процедури за заемане на висши публични длъжности в органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание. Според ДБ действащият ред гарантира в някаква степен формална публичност на процеса по номиниране и избор, но много често реалните мотиви за направените персонални предложения, както и професионализъм и интегритетьт на кандидатите не се обект на задълбочена проверка и изследване.
"Направените предложения запълват някои от празнотите в процедурата като се изискват служебни проверки на данни,съдържащи се в публични регистри, или събирани и обработвани от съответните държавни органи. За да се гарантира интегритета на кандидатите се изискват подаването съществена информация за притежаването на недвижими имоти извън страната, за притежаване на дялове или акции на дружесжавата може да публикува статистически и информационни индекси, но не и административно определена "справедлива" цена, която неизбежно ще. влияе върху пазара", смятат от работодателската организация.
Друго тяхно искане е да се ограничат задълженията за ежедневно публикуване на ценова информация и да се направи оценка дали подобна публичност няма да доведе до антиконкурентни ефекти.
Според бизнеса трябва да се прецизира и понятието "съвместно господстващо положение", за да се избегне възможността всяко сходно поведение на фирмите при сходни пазарни условия автоматично да поражда подозрение за нарушение.
При първото четене на законовите промени работодателските организации силно се противопоставиха и на разпоредбите, които предвиждат фирмите сами да доказват пред КЗК или КЗП, че не са нарушители, когато контролните органи идват на проверки. „Нарушението следва да се доказва от компетентния орган, а не от предприятията", настояват от БСК.